Вървите бавно по изящната пътека и не можете да откъснете очи от внушителната сграда, издигаща се пред вас. Прави ви впечатление забележителното местоположение на двореца, издигащ се над поразителните, зелени хълмове, широките, необятни полета и сапфирените езера, красящи северната част на замъка. Вдигате глава към възхитителната фасада на сградата и се чудите – как това неповторимо архитектурно творение всъщност може да е плод на съзнанието на човек? Какви ли са мотивите за построяването му и защо наглед приятната му атмосфера, изглежда някак самотна и студена?
За да ви отговорим на тези и още редица въпроси, които всеки посетител на това магическо място си задава, ще ви разкрием тъмните, съкровени тайни, скрити дълбоко зад каменните стени на замъка Нойшванщайн.
До къде може да ни отведе ревностното преследване на една мечта? Животът на главния герой, за когото ще ви разкажем е истинско олицетворение на яростното търсене на щастие и покой, които, за жалост, така и не биват открити…
Лудвиг II Баварски израства в семейството на крал Максимилиан II Йозеф и неговата съпруга принцеса Мария фон Прусия. Още от малък, кралският син се наслаждава на самотата и красотата на величествената природа. С годините успява да се превърне в истински ценител на изкуствата и любител на класическите музикални произведения.
След смъртта на баща му, младият Лудвиг поема престола и се превръща в новия крал на Бавария. По време на неговото владение обаче в центъра на вниманието му застава културата и в частност – творчеството на Рихард Вагнер. Тази любов към оперите на композитора след години ще въплъти в изграждането на замъка на мечтите си.
Устремът на краля към величествените сгради не се задоволява с построяването на Херенкимзее – своеобразното копие на Версайския дворец. За да издигне двореца от сънищата си, той трябвало да започне далеч по-грандиозен проект. Името му било Нойшванщайн, а мястото, което Лудвиг избрал било подножието на баварските Алпи.
Първото впечатление, което поразява посетителите на уникалния дворец е магическата атмосфера на сградата. Сякаш излязъл от приказките, замъкът е истинско олицетворение на всичко, за което един владетел някога би мечтал! Изящно обзавеждане, стени, изрисувани със сцени от известни опери и много, много студени стаи. Чудите се защо от мястото струи хлад? Защото в това удивително архитектурно съкровище, никой, никога не е имал възможността да живее.
Амбициозната мечта на Лудвиг да изгради величествения Нойшванщайн никога не успява да се изпълни до край, защото и до ден днешен замъкът не е завършен. Владетелят прекарва около шест месеца под покрива на приказния дворец, но така и не дочаква своите старини, които да прекара, радвайки се на прекрасното си творение.
Сградата остава недовършена поради значителното разточителство на неразбрания творец. Огромното внимание към детайлите и качеството на материалите стрували на краля много повече, отколкото предполагал.
Вижте екскурзията „Баварски замъци и Боденско езеро„
Вместо обичайната гледка на оръжия и отбранителни огради, мястото блика от творения на изкуството, доказателства за нежната душа на стопанина.
Целта на интериора е той да бъде подходящ за поставянето на опери от Рихард Вагнер, а сцени от немската митология, културни символи и множество детайли, красят стените на замъка.
„Новият лебедов камък“, както подсказва името на двореца, крие в себе си огромно разнообразие от декорации, вдъхновени от Вагнер. Всеизвестният композитор обаче така и не посещава замъка. Лудвиг не позволявал на никого да влезе в творението му докато не бъде готово, но това така и не се случва. Едва седмици след смъртта на краля, величествените врати на Нойшванщайн биват отворени за посещение.
Навярно може би се чудите – защо ли Лудвиг така и не завършва величествения си дворец? За да ви разкрием тази тайна, скрита от сградата, ще трябва да надникнем за кратко в личния живот на владетеля.
Въпреки, че кралят бил сгоден на младата принцеса София Баварска, сърцето му го дърпало настрана от брака и жените. Въпреки неуспешните си опити да потисне сексуалните си влечения към мъжете, той многократно се впуска във връзки с представители на мъжкия пол. От коняра на двора му – Ридхард Хорниг до царедвореца Алфонсо Вебер – романтичният дух на Лудвиг го водил до обятията на редица мъже.
Това обаче далеч не се харесва на общността, която осъжда своя владетел в безумие, лудост и параноя. На 10 юни 1886 година Лудвиг II Баварски е насилствено отведен от Нойшванщайн, а три дни по-късно е открит мъртъв в Щарнбергското езеро.
Основната версия на следователите сочи удавяне, но отличните умения на Лудвиг по плуване, подсказват – самоубийство. Какво точно се е случило вечерта на 13 юни и защо младият владетел е решил да сложи край на живота си – никога няма да разберем.
В деня на погребението му, огромна мълния удря мястото веднага след пристигането на ковчега – последната енигма около съществуването на мечтателя, взел тежкото решение да си отиде от света, който така и не успя да го разбере…