Изготвихме подбор от най-величествените градове на миналото, изоставени от хората. От тези древни градове буквално се сипе пясък, но в името на всеки един от тях си заслужава да прелетите и на другия край на света. Да си бил на всичките е нещо, с което може да се гордеете. Но предупреждаваме: ако видите със собствените си очи поне половината от тези места, останалите обичайни забележителности ще ви се сторят бледи имитации.
Един от най-известните мъртви градове в света по някакъв начин е уникален: известна е точната дата на неговата гибел. Животът на Помпей и двата съседни града Херкулан и Стабии е съкратен от изригването на вулкана Везувий на 24 август 79 г. Броят на жертвите на бедствието никой не знае точно, но само при разкопките в мъртвите градове са открити останки от петнадесет хиляди души. Днес Помпей е огромен музей под открито небе с останки от храмове, театри, жилищни квартали и градски укрепления. И като отделен „експонат“ – грамадата Везувий, дремещ, но готов да се събуди всеки момент вулкан.
Градът с настоящо име „Изгубеният град на инките“ е изчезнал заедно с неговите жители: Мачу Пикчу е построен в средата на XV век и изчезва само след един век, по време на колонизацията на Южна Америка от испанците. До самия град, намиращ се високо в планината, далеч от столицата на империята на инките, конквистадорите не са стигнали, така че е добре запазена. Истинска звезда на туризма Мачу Пикчу става след като влиза в списъка на Новите седем чудеса на света.
Да се стигне до Мачу Пикчу може с обикновен влак или автобус. Но много по-интересна е разходка по живописната древна Пътека на инките, по която ти се завива свят от височината, пейзажите са зашеметяващи, скоростта на промяна на климатичните зони е впечатляваща. В същото време при този несложен четиридневен маршрут с дължина 43 км могат да се видят останките от други градове на инките, не толкова впечатляващи като Мачу Пикчу, но все пак доста интересни.
За да видите едно от Новите седем чудеса на света не е задължително да отидете на края на света. Йордания не е толкова далеч, но невероятната, неприличаща на нито едно друго място в света Петра има и един минус – след нея повечето места в света изглеждат незначителни и скучни.
Столицата на древното Набатейско царство, някога най-богатият град, основан през IV в. пр. Хр., на кръстопътя на търговски пътища, започва да запада след силно земетресение в IV век от нашата ера. Хората продължили започнатото от стихията – Петра е грабена и разрушена и от кръстоносците, и от араби, и от местните търсачи на съкровища. За щастие градове от подобен мащаб не е толкова лесно да се изтрият от лицето на земята и днес тук могат да се видят десетки храмове и гробници, които са изградени в многоцветните скали и все още поразяващи въображението.
Теотиуакан – градът-загадка: неговата точна възраст никой не знае, а единственото познато ни име е получил от ацтеките, които идват тук вече след гибелта на града. Периодът на най-голям разцвет и могъщество на Теотиуакан е продължил от III до VI век, когато е бил най-големия търговски, културен и духовен център в региона. Причината за упадъка и унищожението на града също до края не е ясна, знае се само, че до средата на VII век от него са останали само величествени руини.
Най-главните сгради на Теотиуакан са две огромни пирамиди, Слънцето с височина 64,5 метър и Луната с размера на петнадесететажна сграда. Запазени са също и половин дузина по-малки пирамиди, останки от два двореца, геометрически правилни улици и огромен площад в централната част на града.
И накрая, руините му не са най-живописни, но пък е един от най-известните градове на античността. Тези, които знаят историята на Троя, с малко помощ на фантазията ще превърнат разходката по крайбрежните хълмове в невероятно пътешествие във времето. Представете си: там някъде в ниското е бил лагера на ахейците, а в далечината се е виждала гора от мачти на техните 1 186 кораби. И тези невзрачни сега камъни помнят колелата на троянските колесници или пък точно на това място Хектор се е сбогувал с Андромаха?